Хей, книжлета! Днес ще ви разкажа за „Неочаквано едно лято…“
от Джули Джеймс, преведена на български от издателство "Ибис".
Виктория Слейд има живота, за който винаги си е мечтала –
тя е самоуверена, притежава преуспяващата адвокатска кантора, има чудесни
приятелки и благодарение на бракоразводната си кариера отдавна се е отказала от
брака. Всичко върви чудесно, докато една вечер крадци нахлуват в къщата й. След
инцидента Виктория не може да живее повече там и временно се нанася в
апартамент, където среща надменния господин Ф. Диксън…
Форд Диксън е загубил баща си преди да успее да
оправи отношенията помежду им. Той обаче отказва да позволи на емоциите, които
го заливат след погребението, да попречат на работата, която толкова обича. Единствената
му грижа е да помогне на сестра си и всичко щеше да се подреди, ако в съседния апартамент не се беше нанесла самонадеяната госпожица Слейд…
Както можете да се досетите, това е любовен роман, в който
главните герои отначало не могат да се понасят. Първоначално всичко започва заради недоразумение,
но след първият им разговор става ясно, че ще имат проблеми. Когато
обаче са принудени да работят заедно, между тях се изгражда приятелство. И след
това… е, ще трябва да прочетете книгата, за да разберете.
Любимият ми персонаж беше Никол – сестрата на Форд, която
отглежда сама бебето си, докато работи и учи. Мога спокойно да заявя, че
сцените с нея не бяха достатъчно и фокусът често беше изместен върху Виктория и
Форд, което е основната ми забележка към авторката.
И като споменах главните герои, нека да поговоря за тях. С
Виктория имах някои проблеми, но смятам, че като цяло образът й беше реалистичен.
Харесаха ми нейната увереност и амбиция в работата. На моменти обаче имах
чувството, че чета за „силната жена, която побеждава мъжете в кариера и в
личния си живот“, и макар този персонаж да е близко до сърцето ми, понякога се
усещаше леко пресилен.
Форд е типичният добър мъж, с много жени в живота си (майка му,
сестра му, най-добрата му приятелка), които са му показали как да се държи уважително
с партньорките си. И ако авторката беше спряла дотук, щеше да е проблем, но
персонажът имаше развитие, а и няма как да не отбележа колко беше отдаден на
работата и на сестра си. Въпреки това имаше моменти, които можеха да бъдат
пропуснати, или по друг начин казано – можех да си спестя всичките пъти, когато
Форд казваше на най-добрата си приятелка да престане да бъде жена за малко,
защото го кара да говори за чувствата си. Тези сцени бяха деградиращи за героя, а имаше възможност да бъде показана някаква градация в това отношение.
Проблемите и на двамата с обвързването бяха интересно
разгледани. Добре ми се отрази да прочета за хора, които не си търсят връзка, а наблягат на себе си. Много ми допаднаха терапевтичните сесии, които бяха включени не
само защото развиха персонажа на Виктория, но и защото тя потърси помощ и не се
инати през половината книга, докато някой, например Форд, я накара да отиде.
Предполагам подобна е била и целта на разговорите между Форд и най-добрата му
приятелка, въпреки че те не постигнаха същият ефект, поне за мен.
Книгата разглежда паническо разстройство, депресия, травма,
както и алкохолизъм. Това са неща, които обикновено не виждам в любовните
романи, но тук бяха представени по начин, който да не е натоварващ, докато в
същото време е сравнително реалистичен. За мен изследването на тези теми, колкото
и кратко да беше то, е голям плюс, защото направиха героите по-истински и
показаха гледни точки, които не очаквах.
Начинът на писане на авторката беше простичък и приятен за
четене. Книгата ми вървеше бързо и много се забавлявах, докато прелиствах
страниците, накрая дори се насълзих. А и към секс сцените, които (нека не се лъжем)
очакваме в жанра, нямам забележки.
Дадох на книгата 4/5⭐. Препоръчвам ви я, ако искате приятен,
разпускащ любовен роман, с който да се посмеете.
Ще се радвам да ми споделите вие какво мислите за книгата, ако сте я чели. Също харесвате ли жанра?
Обичам ви и до скороо!💖
