Хората биха рискували всичко, за да изживеят нещо красиво макар и за миг.
2017г. Тейлър най-накрая се е осмелила да разкаже историята си пред света. Стрейн ще бъде разследван отново, а единственото, за което Ванеса може да мисли, е миналото. Тя не вярва на обвиненията, защото ако повярва, това ще я довърши. Ще трябва да се изправи пред страшната истина – че връзката й е била насилствена, че всички „романтични, сладникави“ думи, които Джейкъб й е казал през годините, са лъжа. Но колкото и да се опитва, тя не може да избяга.
Не мога да опиша с думи през какво минах, четейки „Моя мрачна
Ванеса“. Първо, важно е да предупредя, че книгата не е за всеки. Темите за
сексуален тормоз, изнасилване и педофилия са разгледани в изключителни детайли,
до степен, която за мен беше прекалена на моменти.
Второ, съветвам ви да започнете книгата само ако сте в
добро психическо състояние, защото някои сцени провокират наистина силни емоции
в читателя.
А сега започвам със същината на ревюто.
Героите, които Кейт Елизабет Ръсел е изградила, са болезнено
реалистични. Започвам с главната героиня, Ванеса, през чиято гледна точка е
разказана историята. В началото тя е на 32 години. Ежедневието й е еднотипно,
докато не вижда поста на Тейлър, в който тя обвинява Стрейн в сексуално насилие
и педофилия. Това пробужда спомени у Ванеса и ние я наблюдаваме едновременно в
сегашния момент, когато се бори с призраците от миналото, и когато е на 15 и връзката
й със Стрейн започва.
Джейкъб Стрейн е сред най-изявените преподаватели в „Брауик“.
Той е най-важният второстепенен герой, заедно с майката и психоложката на Ванеса.
Двамата поддържат връзка до сега, той й се обажда, манипулира я. Образът му
поражда у читателя гняв и силна болка.
Някои герои се появяват в живота на Ванеса, опитват се да й
помогнат или се отдалечават, за да избягат от нея.
Той не спира да вика, но аз съм прекалено далече. Аз съм петнист тюлен, плуващ към дълбините отвъд прибоя, морска птица с размах на крилете толкова мощен, че мога да летя километри без почивка. Аз съм новата луна, скрита от него на сигурно място, далеч от всички.
Лесно би било да опиша историята като „Лолита“ от гледната
точка на Ло, но тази история е много повече. Ръсел е създала изящен роман, в
който не само разглежда насилието, а и последствията от него. Героите те карат
да се привържеш, да ги разбереш. Атмосферата, пейзажите са така красиво
създадени, за да контрастират на зверствата, които се случват на Ванеса. Някои описания
на насилието да ме разплакаха, те са реалистични и показват на читателя какво
точно се случва. Те са призив, че тези насилници трябва да си получат
заслуженото, че жертвите НЕ са виновни.
Дадох на „Моя мрачна Ванеса“ 4.5/5⭐. Историята беше
емоционална, понякога до такава степен, че не можех да продължа. Препоръчвам я
на тези, които смятат, че могат да я понесат!
Благодаря на издателство "ЕГМОНТ" за предоставеното копие и за красивото издание!😍
Ще се радвам да чуя какво мислите за книгата, ако сте я
чели!
Обичам ви и до скороо!💖
