Това не е най-хубавата книга, която съм чела. Не е и най-добре написаната. Но е една от най-истинските...
Когато започва да учи в гимназията, Мелинда не е момичето, което всички очакват. Не се справя добре в училище, приятелките й не й говорят, а родителите й не могат да прекарат ден без да се карат помежду си.
И кое е най-лошото от всичко?
Мелинда не иска да говори. Нито за станалото, нито за факта, че е самотна и потисната. И никой не знае докъде ще доведе това...
Стилът на писане на авторката не е нищо специално, историята е разказана от гледната точка на главната героиня. Запознаваме се с някои нейни съученици, учители и познати.
Сюжетът беше странно подреден и объркващ на моменти, но постепенно всичко се подрежда.
Давам на книгата оценка 3/5 звезди - хареса ми, но не беше това, което очаквах. Понякога исках да ударя главната героиня, но имаше и моменти, когато имах нужда от това да я гушна. И като цяло темата, с която се занимаваше книгата, не беше разгледана по подходящ начин...
И за да не ви обърквам повече: Препоръчвам книгата на тези, които са готови да я прочетат. Ако не желаете да четете за тормоз и/или изнасилване, тази книга не е за вас!
Надявам се да ви хареса повече, отколкото на мен!
Обичам ви и до скороо!💖
Няма коментари:
Публикуване на коментар