Защо не трябва да съдим хората по книгите, които четат... Или своеобразно "есе" на тема "Оставете ме да си чета глупостите"

  Здравейте, книжлета!

  Аз съм от хората, които избягват да съдят останалите. Но всеки път когато попадна на човек, който чете "50 нюанса сиво" или "След", или дори "Здрач", се чудя нямат ли "по-добри" книги за четене. Да, това идва момичето, което плаче с глас, четейки "Хари Потър", и си купува скъпи продължения на "Алена кралица". И да, много хора съдят вкуса ми, питат ме защо не чета повече класики или защо си губя времето с глупости. А някои дори не могат да приемат факта, че обичам да чета и да говоря за книги толкова много, че имам блог и Instagram, посветени на това. И съм тук да ви кажа, че МОЖЕ БИ всички те и аз, и вие грешим.

 Замислете се за кого са написани книги като "Алена кралица", "Гневът и зората", "Пърси Джаксън и боговете на Олимп". Къде пише, че те изобщо претендират да са класики. Щом са ми любими, значи съм ги прочела и са ми харесали, може би дори са ми помогнали да премина през трудни моменти. 

  Дори когато кажа, че обожавам "Хамлет", ще ме попитат как въобще съм го разбрала. Знам, че чета за себе си, пиша този блог, защото ми харесва, и снимам, защото ми е приятно да го правя. Не за да угаждам на другите.

  Никога не съм претендирала, че имам изтънчен вкус за литература или за филми и сериали. А и нека да не се лъжем, щом четете този блог, вероятно знаете, че и мисълта ми тече разбъркано. Затова "есе" е в кавички, защото това не е издържано литературно съчинение, а просто моите разхвъляни идеи, подредени в текст. И на някои хора им харесва да четат странните ми книжни публикации. Да, и аз не мога да го повярвам!

  Въпросът ми е: Защо ни е толкова лесно да съдим хората заради това, което четат или гледат?

  Вероятно мога да започна да чета само класики и да гледам само филми, които са признати за невероятни от безброй критици. И несъмнено виждам плюсовете на това. Знам какво е чувството да четеш красивите слова на Шекспир или да гледаш "Титаник" (уникален филм, не спорете с мен). Но понякога искам да се потопя в магически свят и да избягам от реалността. Искам да гледам "След сблъсъка" и да се заливам от смях, чудейки се защо авторката "очаква" да подкрепям тази токсична връзка. Искам просто да се наслаждавам на "глупавите" романтични комедии и да хвърлям книгата към стената, когато Роулинг убие още някой любим герой.

  Защото тези книги са написани за мен, за нас. И това, че ги харесваме може би е защото можем да си представим, че сме на мястото на героите, да се изгубим в историята. Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам "Хамлет" (ако още не сте разбрали) и не бих отказала препоръки за чудесни класики. Но когато съм в ужасно настроение и искам просто да не мисля за случващото се, няма да отворя малката, красива версия на "Хамлет", защото има много по-голям шанс да се депресирам. Това има ли смисъл?

  Друго важно нещо, което трябва да спомена, е, че има разлика между това да не съдим хората и да не харесваме книгата или автора. Ще ви дам два примера. Първо, както вече споменах, аз харесах филма "След сблъсъка", но го гледах от гледната точка на комедия. Ще обясня защо: Това не е здравословна връзка и не смятам, че трябва да бъде приемана като такава. В този случай не виждам проблем, ако хората харесват книгата, стига да са наясно с това.

  Друг пример: "Хари Потър"... Една от най-обичаните фентъзи поредици, която е помогнала на толкова деца и възрастни да открият любовта към четенето. Но нека не подкрепяме ужасните изказвания на Дж.К. Роулинг в Twitter само защото сме израснали с историята.

  Ще се опитам да обобщя за всички, които са стигнали до края. Оставете всеки да чете това, което му харесва. Нека любовта към четенето ни сплотява, а не разединява. Ако ви се четат класики, давайте, ако искате да започнете "Алена кралица", никой не ви спира. Просто не подкрепяйте сляпо автори и книги, просто защото означават много за вас. Класиките са чудесни, но в този блог говоря предимно за нови и забавни книги, защото такива чета по-често. А и много от тях ми помагат по-добре да разбера проблеми, които са били игнорирани в миналото. Ако това ви звучи интересно, ще се радвам да ме последвате.

  Благодаря ви, че прочетохте този текст и се надявам да споделите и вашето мнение по темата!

  Обичам ви и до скоро!💖

13 книги, които искам да прочета преди 2021

  Здравейте, книжлета!

  Помните ли ме? Не ви виня, ако сте ме забравили. Последната ми пъбликация тук е беше в началото на май, така че предварително се извинявам, ако това, което ще прочетете, няма смисъл.

  Днес ще ви разкажа за 13 книги, които искам да прочета преди тази мъчителна година да приключи. За някои имам конкретна причина, други просто ме привличат.

  Мисля, че леко прекалих в обясненията. Нека да преминем към списъка:

1. "A Pinch of Magic" by Michelle Harrison

Корицата е това, което ме грабна. Но сюжетът също е интригуващ. Надявам се да стигна възможно най-бързо до тази красота!😍

2. "Broken Throne" by Victoria Aveyard

Някои от вас може би знаят, че съм голям фен на поредицата "Алена кралица". И когато открих тази книга, пълна с истории, веднага реших, че трябва да я имам. Нямам търпение отново да се потопя в света на Мер!

3. "Жестокост в наш стил" от Араминта Хол

Знам две неща за тази книга: че е трилър и че има натрошена близалка във формата на сърце на корицата. Това ми е достатъчно. След като прочетох "Коя беше Алис" (ревю на книгата може да прочетете тук), осъзнах, че всъщност много харесвам трилъри.

4. "Звезден полет" от Мелиса Ландърс

Хм, това е книга, до която все не стигам. Чувала съм само добри отзиви, действието се развива в Космоса (мисля) и е любимият ми жанр. Колко още причини му трябват на човек?

5. "Изгревът на Аврора" от Ейми Кауфман и Джей Кристоф

Срам ме е да призная, че още не съм прочела тази книга. Започнах я на два пъти и я оставих, а толкова много харесвам авторското дуо. Затова е в приоритетния лист!!!

6. "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак

Да, не съм я прочела още. Да, ще я прочета възможно най-скоро!

7. "Любов и джелато" от Джена Еванс Уелч

Тази книжка звучи като забавно лятно четиво за зимните дни, когато искам да ми е топличко.

8. "Светлината, която изгубихме" от Джил Сантополо

Нямам идея какъв е сюжета и си я купих само заради корицата!!! Искам да я прочета, за да видя дали понякога е добре да съдиш книгата по корицата.😂

9. "Сянка и кост" от Лий Бардуго

Чела ли съм книга на Лий Бардуго досега? Не. Искам ли? Дааа!

10. "Училището за добро и зло" от Соман Чейнани

Още една книга, която имам чувството, че всички са прочели, а аз само я гледам на рафта и се чудя кога ще й дойде реда.

11. "Фонтани на мълчанието" от Рута Сепетис

Харесах "Сол при солта" от авторката. Тази книга също звучи много интересна и смятам, че ще ми допадне, а и ще науча нови неща за Испания по време на управлението на Франко. Силно препоръчвам книгите на авторката, ако искате исторически роман с добре проучени събития. 

12. "Червената пирамида" от Рик Риърдън

Харесвам поредицата за Пърси. А за тази не знам нищичко, предполагам, че е свързана с египетската митология. Надявам се скоро да разбера!

13. "Шепа врани" от Джоан Харис

Тази книга е под 300 страници и нямам търпение да я започна. Знам, че е фентъзи и че включва стихове, и това ми стига!

  Уау, дано да успея да прочета поне половината от книгите в списъка. Ще се опитам да качвам минимум веднъж на всеки две седмици, но не мога да обещая, защото понякога няма никакво желание да пиша. Надявам се да ви е харесало моето "завръщане"!

  Обичам ви и до скороо!💖