събота, 19 септември 2020 г.

Защо не трябва да съдим хората по книгите, които четат... Или своеобразно "есе" на тема "Оставете ме да си чета глупостите"

  Здравейте, книжлета!

  Аз съм от хората, които избягват да съдят останалите. Но всеки път когато попадна на човек, който чете "50 нюанса сиво" или "След", или дори "Здрач", се чудя нямат ли "по-добри" книги за четене. Да, това идва момичето, което плаче с глас, четейки "Хари Потър", и си купува скъпи продължения на "Алена кралица". И да, много хора съдят вкуса ми, питат ме защо не чета повече класики или защо си губя времето с глупости. А някои дори не могат да приемат факта, че обичам да чета и да говоря за книги толкова много, че имам блог и Instagram, посветени на това. И съм тук да ви кажа, че МОЖЕ БИ всички те и аз, и вие грешим.
 Замислете се за кого са написани книги като "Алена кралица", "Гневът и зората", "Пърси Джаксън и боговете на Олимп". Къде пише, че те изобщо претендират да са класики. Щом са ми любими, значи съм ги прочела и са ми харесали, може би дори са ми помогнали да премина през трудни моменти. 
  Дори когато кажа, че обожавам "Хамлет", ще ме попитат как въобще съм го разбрала. Знам, че чета за себе си, пиша този блог, защото ми харесва, и снимам, защото ми е приятно да го правя. Не за да угаждам на другите.
  Никога не съм претендирала, че имам изтънчен вкус за литература или за филми и сериали. А и нека да не се лъжем, щом четете този блог, вероятно знаете, че и мисълта ми тече разбъркано. Затова "есе" е в кавички, защото това не е издържано литературно съчинение, а просто моите разхвъляни идеи, подредени в текст. И на някои хора им харесва да четат странните ми книжни публикации. Да, и аз не мога да го повярвам!
  Въпросът ми е: Защо ни е толкова лесно да съдим хората заради това, което четат или гледат?
  Вероятно мога да започна да чета само класики и да гледам само филми, които са признати за невероятни от безброй критици. И несъмнено виждам плюсовете на това. Знам какво е чувството да четеш красивите слова на Шекспир или да гледаш "Титаник" (уникален филм, не спорете с мен). Но понякога искам да се потопя в магически свят и да избягам от реалността. Искам да гледам "След сблъсъка" и да се заливам от смях, чудейки се защо авторката "очаква" да подкрепям тази токсична връзка. Искам просто да се наслаждавам на "глупавите" романтични комедии и да хвърлям книгата към стената, когато Роулинг убие още някой любим герой.
  Защото тези книги са написани за мен, за нас. И това, че ги харесваме може би е защото можем да си представим, че сме на мястото на героите, да се изгубим в историята. Не ме разбирайте погрешно, аз обожавам "Хамлет" (ако още не сте разбрали) и не бих отказала препоръки за чудесни класики. Но когато съм в ужасно настроение и искам просто да не мисля за случващото се, няма да отворя малката, красива версия на "Хамлет", защото има много по-голям шанс да се депресирам. Това има ли смисъл?
  Друго важно нещо, което трябва да спомена, е, че има разлика между това да не съдим хората и да не харесваме книгата или автора. Ще ви дам два примера. Първо, както вече споменах, аз харесах филма "След сблъсъка", но го гледах от гледната точка на комедия. Ще обясня защо: Това не е здравословна връзка и не смятам, че трябва да бъде приемана като такава. В този случай не виждам проблем, ако хората харесват книгата, стига да са наясно с това.
  Друг пример: "Хари Потър"... Една от най-обичаните фентъзи поредици, която е помогнала на толкова деца и възрастни да открият любовта към четенето. Но нека не подкрепяме ужасните изказвания на Дж.К. Роулинг в Twitter само защото сме израснали с историята.
  Ще се опитам да обобщя за всички, които са стигнали до края. Оставете всеки да чете това, което му харесва. Нека любовта към четенето ни сплотява, а не разединява. Ако ви се четат класики, давайте, ако искате да започнете "Алена кралица", никой не ви спира. Просто не подкрепяйте сляпо автори и книги, просто защото означават много за вас. Класиките са чудесни, но в този блог говоря предимно за нови и забавни книги, защото такива чета по-често. А и много от тях ми помагат по-добре да разбера проблеми, които са били игнорирани в миналото. Ако това ви звучи интересно, ще се радвам да ме последвате.


  Благодаря ви, че прочетохте този текст и се надявам да споделите и вашето мнение по темата!
  Обичам ви и до скоро!💖

Няма коментари:

Публикуване на коментар