Болезнената любов в "Светлината, която изгубихме" от Джил Сантополо

  Хей, книжлета! 

 Днес ще ви разкажа за първата книга, която обикнах тази година, а именно - „Светлината, която изгубихме“ от Джил Сантополо.

  11 септември 2001 г. е повратен момент за жителите на Ню Йорк. Страхът, отчаянието и болката се носят във въздуха. В тази обстановка Луси среща Гейб и двамата преживяват деня заедно. Крехкото им запознанство обаче прераства в нещо, което ги свързва завинаги.

  Години по-късно, Луси вече е по пътя към успеха, a Гейб е просто далечен спомен. И тогава съдбата ги среща отново, но този път е различно...

  Образите на Луси и Гейб бяха изключително развити. Знаех защо и за какво се борят, както и с какво са способни да се разделят, за да го получат. Привързах се и към двамата, особено към Луси, защото историята е представена от нейната гледна точка.

  Достатъчно време беше отделено и на второстепенните персонажи. Това помогна да се доразвият образите на главните герои, докато в същото време ме накара да се чувствам като част от историята. Нямаше човек, който да харесвам безрезервно или да ненавиждам с цялото си същество. Всеки имаше своите недостатъци, някои - повече от други. Включен беше и LGBTQ+ герой, който според мен заслужаваше повече внимание!

  Атмосферата, която Джил Сантополо създава в началото, е шокираща и напрегната. Имаше обаче какво още да се желае след това. Предполагам авторката е разчитала на това, че читателите са запознати с Ню Йорк от филми, сериали и други книги.

  Сюжетната линия беше вълнуваща и объркваща, също като човешките емоции. Ако погледнем отстрани ситуацията, би било лесно да осъдим някои постъпки, но когато си опознал персонажите така добре, тези решения ти се струват абсолютно логични.

  Що се отнася до сюжета, допадна ми начинът, по който беше представена историята. Връщахме се в миналото и пътувахме в бъдещето - автентично представяне на човешките мисли. Имах бегла представа какъв ще е краят, но все пак бях изненадана и си поплаках малко…

  Ако трябва да опиша „Светлината, която изгубихме“ с няколко изречения, те ще са следните: Интересна и завладяваща книга, която те държи под напрежение през цялото време. Джил Сантополо бавно и внимателно разбива сърцето на читателя, докато накрая остават само сълзите.

  Дадох на книгата 5/5⭐. Препоръчвам ви я, ако искате любовен роман, който да ви развълнува и натъжи, който не бяга от по-сериозни теми. Препоръчвам ви я, ако искате да видите трагедията, случила се на 11 септември, от друг ъгъл – такъв, за който може би не сте се замисляли преди.

  И последно, трябва да спомена, че съм влюбена в корицата. Оригиналната е красива, но изданието на Ciela е направо зашеметяващо! Експлозия от цветове, които идеално представят историята!

Любими цитати от книгата:

„Понякога вземаме решения, които за момента изглеждат най-правилните, но от дистанцията на времето става ясно, че са били грешка. Някои решения обаче си остават верни, независимо колко време е минало.“

„Ето това е любовта. Кара те да се чувстваш безкраен и непобедим, сякаш светът протяга ръце за прегръдка към теб и всичко е възможно, а всеки следващ ден ще е изпълнен с чудеса.“