сряда, 7 април 2021 г.

Приятелството и чувството за дълг в "Клара и Слънцето" от Казуо Ишигуро

  Задачата на Клара е да чака. Всеки ден тя се събужда в магазина за изкуствени приятели, готова да почерпи от силата на Слънцето. Любознателността я подтиква към наблюдение - тя съзерцава хората през витрината, копира техните движения и се опитва да ги разбере. Защото някой ден ще дойде дете, което ще я поиска, и тя трябва да е готова да бъде най-добрият възможен ИП...

  Уау! Вече разбирам защо всички обожават Ишигуро!

  Влюбих се в начина на писане на автора - невероятните описания, които ми помогнаха да се гмурна в историята, както и семплите диалози, които бяха така важни. Темата (изкуственият интелект) беше разгледана от един по-различен за жанра ъгъл. Ишигуро хвърля читателя в историята без предупреждение и без излишни обяснения, което отначало може да е малко объркващо, но постепенно пъзелът се нарежда.

  Цялото действие е разказано чрез спомени, типично в стила на автора. Тук обаче това беше много вълнуващо, защото се намираме в мислите на Клара. Тя е изключително развит изкуствен интелект, програмиран да помага на хората и по-конкретно на детето, което ще я избере. Това, което я отличава от другите ИП обаче, е нейната наблюдателност. Това е и една от основните причини Джози да я забележи.

  Не мисля, че мога да кажа повече за книгата без да издам нещо. Тъй като започваме от ранните спомени на Клара, ние преживяваме нейният живот с нея, с терзанията и мислите на изкуствения интелект. Постепенно, с леки подхвърляния, светът, обществото, обстановката, която е допринесла до такава степен за развитието на ИП, е разкрита.

  Най-впечатляващи за мен бяха диалозите между Клара и хората, защото тя няма морални ценности. Нейната единствена цел е да се грижи с всички сили за Джози и точно поради тази причина тя не се пита дали нещо е правилно или грешно, а дали е полезно за детето. Така ние ставаме свидетели на човешката природа, на всички жестокостите, на които ние, хората, сме способни.

  И нещото, което ме грабна, е фактът, че Ишигуро не е избрал да разгледа поредният изкуствен интелект, който решава да избие човечеството. Защото много от тези "машини" не убиват, защото така са решили, те убиват, защото така са били програмирани. И авторът тук набляга точно на това - хората са първопричината за проблема.

  Дадох на книгата 5/5⭐! Силно я препоръчвам на всички почитатели на научната фантастика и на Казуо Ишигуро, както и на тези от вас, които искат да прочетат повече за изкуствения интелект! "Клара и Слънцето" определено заслужава вашето внимание!

  А вие какво мислите за Ишигуро? Ще дадете ли шанс на книгата?

  Благодаря на издателство "Лабиринт" за предоставеното копие!

  Обичам ви и до скороо!💖

Няма коментари:

Публикуване на коментар