Здравейте, книжлета!
Преди да започна, ще се радвам да ми споделите кои са книгите (ако има такива), които ви разплакаха тази година.
А сега е мой ред. Днес ще ви споделя за трите книги, които толкова ми повлияха, че бях в сълзи, докато ги четях. Изненадана съм, че са толкова малко, но все пак до момента съм прочела 17 книги през 2020-а. Излишно е да споменавам, че препоръчвам и трите с две ръце (и два крака)!
Да започваме...
3. "Връзка" от Рейнбоу Роуъл
Завърших книгата още на 3-ти януари и имам ярък спомен, че четейки последните страници, плачех без да спирам. Превърна се в моя любима коледна история и постави едно чудесно начало на не особено успешната ми читателска година. Допадна ми магическия елемент, начина на писане на авторката, както и лекотата, с която се четеше романа.
Накратко за сюжета: Джорджи Маккул обича съпруга си, но знае, че бракът им е застрашен. Когато не заминава с него и децата, за да прекарат Коледа със семейството на Нийл, вече е почти сигурна, че всичко е приключило. Но един телефонен разговор променя всичко. Джорджи никога не е очаквала от другата страна да й отговори Нийл от миналото, момчето, в което се бе влюбила преди толкова години. Дали това не е последният й шанс да оправи нещата?..
2. "Сол при солта" от Рута Сепетис
Това беше първият исторически роман, който прочетох, и определено вдигна високо летвата за следващите. Авторката пише увлекателно и историята те завладява с красиви пейзажи и гротески сцени - действието се развива по време на Втората световна война в Германия. Силно впечатление ми направи проучването, което Рута Сепетис е направила, пишейки книгата. Операцията "Ханибал" беше нещо ново за мен и интересът ми към периода допринесе за преживяването. Тук отново към края си поплаках доста.
Малко за историята: Януари 1945. Четирима бегълци, готови на всичко, за да се спасят. Всеки - роден в различна страна, всеки - бягащ от миналото. Съветските войски настъпват и няма време за губене. Хиляди бежанци се молят да има място на борда на Вилхелм Густлоф и за тях. Не се ли качат, смъртта им е сигурна. Една историческа трагедия, разгледана през призмата на обикновеното население, на пострадалите от сблъсъка на нацизма и социализма...
1. "Аз преди теб" от Джоджо Мойс
Мога ли да опиша с думи колко тъжна е тази книга. Нотката на отчаяние, която се усещаше през цялото време, не ме подготви за водопада от сълзи, който се лееше, докато четях последните 100 страници. Трябваше умишлено да спирам, ето толкова плаках.
За сюжета: Луиза води обикновен живот. Тя обожава работата си в местното кафене и ексцентричните си дрехи. Възнамерява да се омъжи за приятеля си и да живее спокойно с много деца. Докато един ден неочаквано губи работата си и всичко се обръща с главата надолу. И точно когато се е отказала, и предлагат да бъде личен асистент на мъж с увреждания срещу високо заплащане. Пред нея не стои друг вариант освен да приеме. Уил обаче се оказва арогантен и неприветлив, или поне такъв е на пръв поглед. Постепенно пред нея се открива доброто в него, скрито зад дълбоките рани...
Това бяха книгите, които ми разбиха сърцето тази година. Отново ви ги препоръчвам, ако ви се плаче или просто искате интересна история. Надявам се публикацията да ви е харесала!
Обичам ви и до утре!💖
Няма коментари:
Публикуване на коментар