Борбата за лична свобода в "Обществото на мъртвите поети" (Blogmas #12)

 Обучението в строгия пансион им беше познато. Без момичета, без забавления, без свобода. В крайна сметка не бяха тук, за да се забавляват. Тук бяха, за да учат и да влязат в университет от Бръшляновата лига. Пътят към успеха им бе предначертан и изпробван, провалът не беше вариант. И всичко щеше да си остане така, но се появи той. С налудничавите си идеи и свободно мислене. Той запали искрата и те пламнаха...

  Филмът беше преживяване, което със сигурност не очаквах. Вероятно трябваше, защото Робин Уилямс участва. Другите актьори бяха непознати за мен, но пък чудесно подбрани. Изиграха персонажите по начин, който ми позволи да се потопя в историята и да почувствам щастието, агонията, безсилието.

 Не съм изпитвала толкова радост, гледайки филм, от много дълго време. Изпитах уюта на класната стая. Там, при тези талантливи момчета и учителят, който ги подтиква да бъдат най-добрата версия на себе си.

 Добро впечатление ми направи вътрешната борба на част от героите. Всеки има свои недостатъци. Нийл се страхува да се опълчи на баща си, Андерсен живее в сянката на брат си, повечето дори не искат да са в този пансион. Тези пречки ги спъват и за да ги преодолеят минават през трудности, а не просто да претърпят внезапна промяна, както в някои филми.

 Надеждата и страхът преобладаваха. Страхът - от наказание, от това да разочароваш семейството си. Бях наистина ядосана на част от родителите (ако сте гледали филма, знаете кои), защото всеки човек трябва да има право да избере какво иска. Затова харесах и образът на учителя, той не гледаше на момчетата като на деца, които не могат да мислят за себе си. Виждаше ги като интелигентните човешки същества, каквито са.

  Нямам критики към филма. Достави ми истинско удоволствие да го изгледам и си изплаках очите накрая. Ако мислите да го гледате, вземете си кърпички! А ако сте го гледали, ще се радвам да чуя вашето мнение!

  Обичам ви и до утре!💖